Симеон Велики пред стените на Константинопол. Худ. Димитър Гюдженов

Симеон Велики – василевс на българи и ромеи

Част втора – Под стените на Константинопол българската държава получава международно признание като една от трите велики сили в тогавашния свят

Размер на шрифта: a | a | a 16:13 30 септември 2013
Автор: Пламен Николов
В късното лято на 913 година българският цар Симеон Велики нарушил близо 20-годишният мир с Източната Римска империя с намерението да се възползва от нейната слабост и да седне на императорския престол. В първата част на настоящото четиво подробно се спряхме върху мотивите и действията на българския владетел при подготовката на похода. Без да срещнат особена съпротива, войските на Симеон стигат под стените на Константинопол. Българският владетел се подготвил за обсада на имперската столица – войниците му прокопали окопи от Влахерните до Златните врати /т.е от Златния рог до Мраморно море/. Но не след дълго в поведението на Симеон

настъпила неочаквана промяна.

Вместо да щурмува Константинопол, той зачакал пратениците на императора и започнал преговори за мир. Ромейските хронисти обясняват твърде наивно тази промяна в действията на българския владетел: “Когато узнал якостта на стените и недостъпността на столицата, поради множеството войници и каменометни, и стрелометни машини, излъган в надеждите, отстъпил в така наречения Евдом и поискал мирни преговори.”. Както знаем, Симеон е прекарал юношеските си години в Константинопол, докато се е обучавал в Магнаурската школа. Той е бил отлично запознат с отбранителната мощ на столицата и едва ли силата на защитните й съоръжения е била мотивът за промяната в намеренията му. Както обяснихме в първата част, Симеон е възнамерявал да заеме имперския трон, като се възползва от размириците в Константинопол. Но надеждите му не се оправдали – анархията, предизвикана от опита за метеж на претендента за престола Константин Дука била бързо овладяна. Сформирано било регентство на малолетния император Константин VІІ Багренородни, което започнало трескава подготовка за противодействие срещу българите. Симеон не разполагал с флот, а обсада на Константинопол само по суша и то откъм европейската част била напълно безсмислена. Столицата спокойно можела по море да получава както храни, така и военна помощ от европейските и азиатските провинции на империята. Симеон, който разчитал на изненадата и да се възползва от вътрешните неуредици в империята, сега преценил правилно, че един щурм на Константинопол ще бъде безплодно и напразно усилие, а продължаването на обсадата е безсмислено, в негова вреда и в полза на ромеите. Желанието си за мирни преговори Симеон демонстрирал като свалил обсадата и се оттеглил в предградието Евдом – югозападно от Златните врати, непосредствено до брега на Мраморно море. Владетелят на българите пратил и писмо до императора с предложение за мир, което зарадвало всички в Константинопол. Предстоятелят на регентството – патриарх Николай Мистик – учител и наставник на Симеон, който при подготовката на похода безуспешно с писма се опитвал да го откаже от намеренията му, сега пак писал на своя ученик, изказвайки преголямата си радост. И едновременно с това заявил и респекта си към българския владетел – патриархът казва, че бил готов да падне в нозете на Симеон, стига това да е достатъчно да спре войната. Българският княз поверил преговорите за мир на най-верния си човек – кавхана Тодор – първият след владетеля сановник в ранносредновековната българска държава. Преговорите били продължителни – явно Симеон е поставил трудно приемливи за ромеите условия. И това е напълно обяснимо с оглед оправдано нарасналото самочувствие на българския господар вследствие неимоверно нарастналата мощ на държавата му.
Кагото преговорите приключили, ромеите пратили знатни заложници в българския стан. Патриархът, останалите регенти и детето-император отишли при Влахернските врати, за да посрещнат и окажат подобаващата му се чест на “великия между царете Симеон”. А той бил придружен от двамата си синове – Михаил и Петър. Българският владетел и наследниците му били въведени във Влахернския дворец.
Там била извършена

церемонията по коронацията на Симеон.

Хронистите споменават лаконично, че патриархът положил върху главата на българския владетел собствения си “епириптарий” /патриаршеско було или корона/. Едва ли ще да е било точно така, защото не към панакилимавката на патриарха се е стремял Симеон. При подписването на мира той неминуемо е поставил условия за признаване на царското му достойнство. В ромейската церемониална практика има два вида стема /венец, корона/. Единият е императорския – с кръст на темето и верижки пред ушите. Другият венец е кесарският. В ромейската йерархия по онова време титлата кесар е била втората след императорската. В определени случаи кесарят е имал функциите и на съимператор. В преговорите Симеон поискал невъзможното – да бъде признат за василевс на ромеите. Получил реалното – титлата кесар, която вече била носена от български владетел – ювиги кан Тервел в началото на VІІ век. И още едно много важно условие съдържал мирният договор от 913 г. Той предвиждал малолетния император Константин Багренородни да се ожени за дъщерята на Симеон. Така според ромейската държавна традиция българският владетел трябвало да получи и титлата “василеопатор”, т.е. в двете си качества – кесар и “баща на василевса” Симеон е имал пълното право да застане начело на регентството. Ако това станело, не би било проблем при сгоден случай той да отстрани зет си и да заеме престола на източните императори.
По този начин – с един поход и минимални жертви Симеон направил решителна крачка към мечтата си – да седне на трона в Константинопол. Не я постигнал, защото ромеите не изпълнили поетото обещание за династичен брак и оженили детето-император за дъщерята на стратега Роман Лакапин. Това дало повод на Симеон Велики за нови кръвопролитни войни с Източната Римска империя, донесли слава на българското оръжие.
Но през късното лято и ранната есен на 913 г. /коронацията ще да се е случила в края на септември или началото на октомври, т.е. – точно преди 1100 години/ Симеон Велики постигнал нещо много важно. Извличайки максимума от ситуацията българският владетел получил неоспоримо признание за значението на държавата му като една от трите велики сили в тогавашния християнски свят. Именно това означава коронацията във Влахернския дворец. Титлата кесар е производна от латинското “цезар”, с което се величаели римските императори. Тя е тъждествена с персийското цар /тсар/, от който език влязла в българския двор и в историята ни. Т.е. съгласно тогавашното международно право царското достойнство на българския владетел било признато както от Запада, така и от Изтока. И след този акт никой вече не приемал българския господар като “княз” или “архонт” /титли с по-ниска стойност/. А самият Симеон имал самочувствието за равенство с владетеля на Източната римска империя – затова се и провъзгласил /както свидетелстват печатите му/ за “василевс на българи и ромеи”. А България била приета в семейството на великите християнски държави…

Добруджанска Трибуна си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

реклама
реклама
реклама
Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се... Мечтата на болно дете за живот... Дни от живота, нашите дни Историческата съдба на... Навършват се 90 години от... За праотците, потомците,... Добричките възстановчици... Младежи от ВМРО се поклониха... 15 възстановчици представят... Добричките възстановчици... С поредица от участия... Открит урок по история...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.