100 години от героичната Добричка епопея

Почитаме подвига на пролелите кръвта си за свободата на Добруджа

Размер на шрифта: a | a | a 13:37 08 септември 2016
Автор: Пламен Николов
Няма човешко дело, по-достойно за възхищение и прослава от саможертвата пред олтара на Отечеството. Точно преди век стотици хиляди български мъже – обикновени непросветени селяни и завършили престижни западни университети интелектуалци, едва свързващи двата края бедняци и заможни люде, някои от тях със завидно положение в обществото, тръгват по бойните полета на разгорелия се световен конфликт, за да отмъстят за една вопиюща несправедливост. Само три-четири години по-рано 176 000 български мъже оставят костите си в Тракия и Македония в името на националния идеал – обединението на всички български земи в една държава. През 1913 г., след вероломното и непредизвикано нахлуване на Румъния в българския тил, България е ограбена от съюзниците – разбойници. В продължение на две години българското общество кипи от справедлив гняв, от желание за разплата с коварните съседи. През 1915 г., с избухването на Първата световна /наречена тогава Европейска/ война, надеждата за обединение на всички земи, населени с българи под общата Отечествена стряха, възкръсва отново. Година по-късно идва ред и на уреждането с военни средства на Добруджанския въпрос.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Бойците на Трета българска армия навлизат в окупираната три години по-рано Южна Добруджа, за да накажат вероломния северен съсед и да освободят своите еднокръвни братя. Показвайки чудеса от храброст, съзнавайки, че воюват за справедлива кауза, храбрите юнаци от Трета армия прогонват окупатора от цяла Добруджа – люлката на българската държава на Балканите.
На 5 и 6 септември, за по-малко от два дни е овладяна считаната за непревземаема Тутраканска крепост. В същото време, противникът, посилен от спомагателния руски корпус на генерал Андрей Зойончковский /две пехотни и една непълна кавалерийска руска дивизия и сърбо-хърватската дивизия, съставена от бегълци от австро-унгарската армия/ предприема решително контранастъпление срещу заетия ден по-рано от нашите войски Добрич. За нашите войници е огромно предизвикателство да се изправят в боя срещу доскорошните си освободители – именно това е и политическата цел на противниковото командване с изпращането на руския корпус в Добруджа. Доблестните български мъже обаче доказват, че за тях дългът към Отечеството означава повече от признателността към освободителите. В продължение на три дни бойците от Осми приморски полк и Варненския укрепен пункт, 35-ти Врачански и 36-ти козлодуйски полкове и други части от Шеста Бдинска дивизия, заедно с пристигналите в разгара на боя подкрепления от 53-ти пехотен полк отблъскват атаките на числено превъзхождащия противник. Силите са неравни и защитниците на Добрич изнемогват. В този критичен момент, на 7-ми септември, легендарният предводител на Конната дивизия генерал Иван Колев, без да дочака заповед от командването на Трета армия, повежда своите кавалеристи във вихрена флангова атака. Появата на българската конница разколебава румънските и сърбо-хърватските части, които отстъпват панически. Българската пехота тръгва в контраатака на нож и отблъсква с бой неприятеля, който отстъпва далеч на североизток. Добрич е спасен! Провален е замисилът на противника да пробие българския фронт и да настъпи към Варна, пренасяйки по този начин бойните действия на наша територия.

Свободата е изстрадана от добруджанци.

Над 30 000 мъже в разцвета на силите си са отвлечени от отстъпващата румънска армия и са заселени в пленнически лагери в Румъния и Молдова. Много от тях не са се завърнали в домовете си. Избити са стотици мирни граждани. Местното българско население оказва всячески помощ на освободителите си. Стотици добруджанци, способни да носят оръжие се включват в сраженията. Жени, деца и старци носят вода и боеприпаси на защитниците на Добрич, превозват ранени.
Днес с поредица от мероприятия, организирани от Община град Добрич

ще отдадем дължимата почит към героите

сражавали се и загинали за свободата на Добруджа. Най-после, век по-късно, в столицата на българската житница – Добрич ще бъде открит паметник на генерал Иван Колев. Мемориалният комплекс е финансиран от Община град Добрич и с лични дарения на народния представител Валери Симеонов – съпредседател на Патриотичния фронт. Скулпторната композиция с височина 6 м. е дело на Александър Хайтов. За изливането на фигурата на генерала, възседнал любимия си кон Пирин са използвани 3,5 тона гилзи, предоставени от Министерството на отбраната. От едната страна на паметника са описани накратко заслугите на генерала в боевете за Добрич, а от друга са издълбани неговите слова, изречени преди атаката пред Конната дивизия: ”Кавалеристи, Бог ми е свидетел,че съм признателен на Русия за дето ни освободи, но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним, както всеки враг който пречи за обединението на България”. В задната част на монумента е вградена пръст от градината в родната къща на генерал Иван Колев в бесарабското село Бановка. На следващия, втори етап от оформянето на мемориалния комплекс, ще бъдат монтирани паметни плочи с имената и родните места на 1054 български офицери и войници, загинали в Добричката епопея. За откриването на паметника в Добрич се очаква да пристигнат премиерът Бойко Борисов, министърът на отбраната Николай Ненчев, редица народни представители и други високопоставени гости. Тържественият ритуал започва в 12 ч. в градинката до органова зала “Добрич”. Това е първият паметник на генерал Колев в страната. С него съвременниците изпълняват дълга на поколенията, които по една или друга причина в продължение на цял век не успяха да увековечат подвига на пълководеца. Още за предисторията и опитите да се издигне паметник на генерала чете на стр. 6-7.
Проявите, посветени на 100-годишнината от Добричката епопея днес ще започнат в 9 часа във Военното гробище, където ще бъде отслужена заупокойна панихида за загиналите. Предвиден е и военнен ритуал с участието на подразделения от Военноморските сили. В 11:30 ч. на площад “Свобода” се открива изложбата на открито “Добруджа 1916 – 1918”. Малко по-късно започва празничен фолклорен концерт и изложба на хляб и хлебни изделия. В 17 ч. пред Кръст-паметника на загиналите в Добричката епопея и паметните плочи на ген. Тодор Кантарджиев /на музея в градския парк/, ген. Иван Колев /в началото на едноименната улица/  и полк. Борис Дрангов /сградата на Централна поща/ е инициативата “Аз чета в памет на героите”. В 17:30 ч. в Дом-паметник “Йордан Йовков” ше бъде представена книгата на Радослав Симеонов и Петър Бойчев “Те загинаха за Добруджа”. Тържествата ще бъдат закрити в 20 ч. на площад “Свобода” със заря-проверка.
Нека 100 години по-късно сведем чела пред героизма и саможертвата на хилядите паднали за свободата на Добруджа. Чест и слава на онези, които знаеха да мрат за своето Отечество!
Още по темата – на стр. 2, 6 и 7

На снимките:
Моменти от впечатляващата възстановка на Добричката епопея, с която започнаха тържествата, посветени на юбилея
Снимка Григор Маринов

реклама
реклама
реклама
Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се... Мечтата на болно дете за живот... Дни от живота, нашите дни Историческата съдба на... Навършват се 90 години от...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.