Парламентът да приеме декларация за турския геноцид над българите

настояват изтъкнати учени

Размер на шрифта: a | a | a 16:58 08 декември 2013
33-ма известни български учени, историци и общественици разпространиха открито писмо до Народното събрание, Президента, Министър-председателя на Република България и международната демократична общност. Те настояват българската държава  официално да осъди геноцида, извършен над българите н Македония и Одринско по време на Илинденското въстание и Междусъюзническата война. Повод за писмото е навършилите се 110 години от въстанието в останалите под турско робство български земи и 100-годишнината от Втората Балканска война.
Настояваме парламентът на Република България да осъди зверските кланета над мирното българско население и да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди българи, избити преди 100 години, както прие подобен документ за 19-те жертви на т.нар. „Възродителен процес”, заявяват учените.
Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние  Геноцид. Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието, което днес Република Турция, която не скрива претенцията си да е наследник и продължител на Османската империя, премълчава и дори нагло отрича. Кланетата над българите през лятото на 1903 г. и 1913 г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 г.
След Илинденско-Преображенското въстание са избити 5 % от мирното българско население във въстаналите райони. Опожарени са над 40 села. 20 000 бежанци напускат родните си огнища и търсят спасение в свободна България.
През 1913 г. при завръщането на турската армия и башибозук в Одринска Тракия са извършени множество погроми и зверства над мирното българско население. На 2 юли в с. Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже. На 8 юли е физически унищожено цялото население на с. Енидже. На следващия ден в Одрин са избити 521 българи, които преди това са бити с железни пръти и сечени с ножове. На 10 юли са изклани в кланницата за животни всички пленени от турците мирни жители на с. Мустафа паша /днес Свиленград/, на 11 юли в с. Османли са обезчестени всички жени. В средата на септември са избити 80 мъже, жени и деца в с. Деведере. На 23 септември в с. Арнауткьой са изклани 75 българи – основно жени и деца. В село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани в продължение на 4-5 дни от редовна войска и башибозук. В с. Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст. В с. Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са измъчвани, труповете са запалени в църквата. В с. Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено. В с. Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото. В Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук.  Бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в  кладенци.  При преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца. В Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца. В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села. Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
Това е ужасяващата истина за геноцида над българите, дръзнали да защитят своите права и свободи в началото на 20-ти век в Европа! Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното по-късно с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г. То също е осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес е отричано от наследниците на паносманистите в съвременна Турция, която прави постъпки да стане член на Европейския съюз.
Досега българският народ мълчаливо страдаше за свидните си жертви, като очакваше поне официално извинение от правителството на Република Турция. Днес, обаче, пред  лицето на засилващите се неоосманистки амбиции на ислямистките сили в Турция да фалшифицират истината за робството, да обявяват своите убийци за жертви, а християнските народи за палачи ние не можем да мълчим.
Като български учени, общественици, политици, дейци на изкуството и културата, учители и преподаватели в университети, членове на милионната българска диаспора в Украйна, в  Молдова и в Румъния, възникнала в резултат на османските завоевания, преследвания и кланета, днес ние заявяваме нашето дълбоко осмислено убеждение, че пътят ни с нашите сънародници с турско самосъзнание е общ в името на по-доброто бъдеще на поколенията на България. В усилията си да изграждаме доверие и единение не желаем користна намеса отвън, заявяват подписалите писмото.
Зад искането застават директора на Института за исторически изследвания /ИИИ/ при БАН академик Георги Марков, проф. дин. Илия Тодев, доц. Александър Гребенаров и доц. д-р Лизбет Любенова /ИИИ-БАН/, доц. Любка Танчева /БАН/, арх. Кристиян Миленов /Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция/, проф. Петър Ангелов, проф. д-р Искра Баева и проф. д-р Пламен Митев /Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”/, доц д-р Александър Илиев /НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”/, проф. дфн. Боряна Христова /Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”/, Нешка Робева, д-р Румен Маринов, проф. д-р Кирил Йорданов, д-р Бисер Банчев, д-р Марияна Стаматова и д-р Бойко Маринков /Институт по балканистика с център по тракология при БАН/, проф. д-р Стоянка Кендерова и доц. д-р Румен Ковачев /Национална библиотека/, етнографът Александър Арнаудов, Иван Любенов Николов, проф. дин Трендафил Митев /Македонски научен институт/, доц. д-р Мария Стамболиева /Нов български университет/, проф. д-р Пламен Павлов /Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий/, Мирослав Ризински /Български културен клуб в Скопие/, Юрий Граматик /Конгрес на българите в Украйна/, Костадин Георгиев Костадинов /Асоциация на българите по света/, Младен Александров Младенов, Таня Карбова /Асоциация на българите в Ломбардия, Италия/, Дора Костова /Асамблея на българите в Украйна/, проф. д-р Миладин Апостолов, писателят Галина Златарова, директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. ДТ

Добруджанска Трибуна си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

реклама
реклама
реклама
Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се... Мечтата на болно дете за живот... Дни от живота, нашите дни Историческата съдба на... Навършват се 90 години от... За праотците, потомците,...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.