Потъналият в бурени и забрава паметник на жертвите от Втори ломски конен полк

Художникът на Първа конна дивизия Н. Кожухаров е пресъздал в епична картина боят при Кара Мурад

Плененото от ломските кавалеристи знаме на 265 Оренбургска дивизия

Военен фотограф е запечатал през есента на 1916 г. момента, когато разбита румънска част се предава на българските войници

100 години от Първата световна война

Ломски кавалеристи разбиват преди век руска дружина и пленяват знамето й

Размер на шрифта: a | a | a 18:19 29 ноември 2016
Автор: Деян Йорданов
Преди 100 години, през есента на 1916 г. българските войници връщат с  тежки и кървави сражения в родните граници плодородна Добруджа, която тогава е под  румънска власт. Пехотинци и кавалеристи, довчера разоравали с плугове нивите си, със самоотвержени атаки, разбиват  противника и освобождават земите, на които кан Аспарух е  побил конската опашка и е създал държавата България.  Героичните сражения и славните победи по добруджанските полета обаче  десетилетия наред тънат в забрава, защото заедно  с румънските дивизии, българските воини разгромяват и пленяват и руски войскови части.  Никой от българските бойци обаче не влиза в битките с руси и румънци воден от омраза или ненавист към народите, участвали в Освобождението ни през 1878 г. Зад храбростта и саможертвата на българските офицери и войници стоят единствено любовта и дълга им  към Родината. 
-----------------------------
Една от най-кървавите и паметни битки за освобождението на Добруджа е боят, разразил се на 23 октомври 1916 г. край селата Кара Мурад и Чикракчи. Три години преди това в пламналата през 1913 година Междусъюзническата война Румъния напада България и окупира  териториите до линията Тутракан – Балчик, а румънските части стигат почти до София. Атакувана от всички страни от довчерашните си съюзници в Балканската война и ударена в гръб от Румъния, България е принудена да подпише през юли 1913 г.  Букурещкия мирен договор  и да отстъпи на Румъния Южна Добруджа. Болката от изгубените изконни земи и страданията на хиляди българи в окупация  обаче не стихват и след избухването на Първата световна война, през септември 1916 г. България обявява война на Румъния, за да си върне откъснатите територии. Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев, разгръща масирано настъпление срещу окопалите се в Добруджа румънски войски, подсилени с руски полкове и сърбо-хърватски доброволци. Само за два дни – 5 и 6 септември, българските войници превземат укрепения като цитадела Тутракан, а след тридневни тежки битки родния трибагреник се развява над Добрич. На 9 септември без бой българската армия влиза в Силистра. Хиляди българи посрещат с цветя и сълзи войниците- освободители. Румънските и руските дивизии  отстъпват, но българската армия продължава преследването и разгрома им и настъпва към Букурещ. На 23 октомври 1916 година конната дивизия на ген. Иван Колев излиза от село Канара – северно от Кюстенджа, и поема към село Кара Мурад /днес Златия/. В предната линия са 2- ри и 9-ти конни полкове. От близките хълмове румънски и руски войски обстрелват ескадроните, но, подкрепени от артилерийски огън,  те прогонват противника.  Генерал Колев нарежда отстъпващите чужди части да се атакуват и  двата конни полка тръгват напред с мощно „Ура!” и извадени саби. В започналата свирепа битка ескадронът на ротмистър Добрилов от Втори ломски конен полк помита румънците и атакува друга, отстъпваща към морето военна част. Това е руската 265 Оренбургска дружина. „Русите останаха няколко мига като вкаменени. Те виждаха каква страшна буря ги застига и потърсиха спасение. Някои хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце, други се разбягаха, а трети насочиха пушките и започнаха да стрелят. Конните групи като чукове се стовариха върху  тях и ги прегазиха. Саблени удари, стрелба, дрезгави викове. Русите загубиха кураж, захвърлиха оръжието и вдигнаха ръце!”, разказва офицерът Мавродинов в списанието „Нашата конница” 15 години  след боя. Ломските кавалеристи пленяват около 300 руснаци, но една рота успява да се измъкне и от близка височина открива огън срещу атакуващите ги конници. Първият залп поваля ротмистър Добрилов и кавалеристите, смутени,  забавят  галопа си. Но макар и ранен, от земята офицерът командва „Напред!”. Окуражени, кавалеристите влитат сред руснаците и  започват сеч. „Всеки изправил се руснак мигновено е повалян на земята. Ранени и убити коне падат, притискайки живи хора. Червени струи текат по лицата на ранените, кървави локви блестят по земята!”, описва страшния бой Мавродинов. Подофицерът Ставри Младенов вижда група руснаци да крият дружинното си знаме, стига до тях и го сграбчва, но няколко куршума го събарят от коня. Българите обаче вече са забелязали флага на противника и се хвърлят в битка за него.  Знамето минава от ръка на ръка, но всеки хванал го руснак е повалян със саблен удар. Кандидат подофицерът Величко Митев  си пробива с бой път до флага, грабва го и  охраняван от подофицера Георги Христов го изнася от полесражението. Видели, че знамето им е пленено, руските войници се пръскат, а  мнозина се предават. Битката на Втори ломски конен полк, в която се включват  и няколко конника от 9-ти конен полк, започва в 7.30 часа на 23 октомври 1916 г.  и свършва в 9 часа. В нея са съсечени 400 души, пленени са 10 офицери и 1000 войници заедно със знамето на 265 Оренбургска дружина. На мястото на сражението  ломския полк оставя  22 убити войници, ранени са двама офицери и 14 конници. Храбростта  на българските кавалеристи в боя край селата Кара Мурад и Чикракчи е пресъздадена в картина от художника на Първа конна дивизия Н. Кожухаров. Според историци от онова време някои  генерали се бояли,  че българските войници ще откажат да воюват при сблъсък с руснаците, приемани за освободители и братя от народа. Нито един войник и офицер обаче не сваля оръжието си при среща с руските части. Самият ген. Иван Колев – син на преселници от България в Бесарабия, обича голямата славянската страна и се възхищава и учи от казашката конница. Но изправен  пред руските войски заявява на войниците си. „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм благодарен на Русия, загдето ни освободи. Но какво търсят казаците сега в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи за обединението на България!”.  По повод на боевете в Добруджа дори и народният поет Иван Вазов, възкликнал навремето „Здравствуйте, братушки”,  пише с горчив патос
 „ О, руси, о, братя славянски
 защо сте вий тука? Защо сте
 дошли на полятата балкански
 немили, наканени гости?”.
 През 1930 г. кавалеристите от Втори конен полк със собствени средства издигат в казармата си в Лом паметник на своите паднали по фронтовете другари. След 1944 г., с идването на комунистите на власт обаче,  подвизите на българските войници в Добруджа са изпратени в забрава. Победите и жертвите на българската армия в боевете с руските войски са задраскани в историята, за да не се руши българо-съветската дружба и  „братските връзки” между комунистическите партии. На паметника на кавалеристите в Лом не се отдава почит близо половин век. 27 години след падането на комунизма в Добрич бе издигнат паметник на генерал Иван Колев. Но обелискът в Лом остава скрит сред храсти и бурени  в затворената и запустяла от години казарма. И когато негодуваме, че вандали в съседни държави не почитат и рушат паметниците на наши войници, трябва да си дадем сметка, че самите ние не познаваме, не пазим и не ценим всички страници от историята си.

Добруджанска Трибуна си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

реклама
реклама
реклама
Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се... Мечтата на болно дете за живот... Дни от живота, нашите дни Историческата съдба на... Навършват се 90 години от... За праотците, потомците,... Добричките възстановчици...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.