Руската костница от 1901 г.

Оцелелия надгробен паметник от някогашното руско военно гробище

Опълченецът Димитър Ковачев, следосвобожденски кмет на Добрич

Надписът върху костницата

Как преди век добричани се погрижиха за паметта на своите освободители

Размер на шрифта: a | a | a 17:35 01 март 2017
Автор: Радослав Симеонов
Една от последните и най-кръвопролитни битки от Руско-турската Освободителна война се разиграва към края на месец януари 1878 г. Войските на 14-и руски армейски корпус, известен още и като Долнодунавски отряд начело с генерал Аполон Ернестович Цимерман, предприемат своята последна офанзива в Южна Добруджа. Те трябва да овладеят добре укрепения от противника Хаджи-оглу Пазарджик (дн. Добрич), отбраняван от 30 хилядна турска войска. Военните специалисти казват, че при един друг развой на бойните действия по време на войната, Добрич би могъл да се превърне в един своеобразен „втори Плевен”. Но, след умело осъществен от руските войски тактически маньовър и няколкодневни ожесточени сражения в покрайнините на града, на 27 януари 1878 г. Добрич се нарежда сред населените места в страната вкусили от опиянението на свободата. От тогава до днес 

добричките жители не забравят подвига на своите освободители 

и винаги на този ден тачат паметта им. Още през 1879 г. в околностите на града са изградени два руски военни паметника. Единият от тях, известен сред добричкото гражданство като „паметника Цимерман”, е издигнат на най-високата точка източно от града, до шосето за Балчик. Монументът представлява 11 метрова пресечена пирамида, изградена по типов проект, предоставен от руското правителство. Интересен е фактът, че в  страната има само 12 такива монумента, които са направени по местата на най-кръвопролитните сражения в хода на войната. Другият паметник е тристепенен мраморен обелиск с височина от  2, 70 м., намиращ се върху братската могила, разположена край пътя за с. Паскалево. Той трябва да увековечи подвига на 53-мата руски войници и двама офицери, загинали на това място в схватка с турската „Черна батарея”. Ако тези два паметника са построени по инициатива и средства на Временното руско управление, то през 1901 г. добричките граждани по свое собствено желание съграждат трети паметник – костница, съхраняваща тленните останки на 124 руски войници и офицери. Благодарение на някои новоиздирени документи от фондовете на Държавния архив в Добрич, вече напълно можем да реконструираме събитията около изграждането на тази костница. По този начин се запълва една празнина от историческото минало на града, защото в издадената през далечната 1968 г. „История на град Толбухин” има буквално само две изречения за нея. 
Точният брой на руските войници дали живота си за освобождението на нашия град не е известен, но той очевидно не е никак малък, тъй като недалеч от Добрич веднага след Освобождението е бил обособен терен с техните гробове. Руското военно гробище очевидно е имало и своя ограда, а някои от войнишките надгробия са били направени от камък. Междувпрочем, един от тези надгробни камъни е запазен и до днес и със съдействието на Руското генерално консулство във Варна преди 8 години бе реставриран и поставен в непосредствена близост до костницата. С течение на времето обаче оградата на руското военно гробище започва да се руши, а част от надгробните камъни се повреждат. Поради тази причина, на свое заседание от 16 януари 1897 г., добричката градска управа взема решение за ограждане на руското гробище с нова каменна ограда. От архивните документи научаваме, че за нейното построяване са били необходими около 130 кубични метра ломени камъни, които е трябвало да бъдат доставени посредством обявен от градската управа публичен търг. Въпросният търг е проведен в началото на март, но общинският съвет начело с тогавашния кмет Димитър Ковачев преценява, че предложената цена от 3, 77 лв на кубически метър е твърде висока за крехкия бюджет на общината и затова не приема решението за изграждането на оградата. Очевидно обаче нерешаването на този въпрос тормози обществеността в града, защото към края на 1898 г., по предложение на следващия кмет Димитър Попов, пак са заделени средства за ограждането на руското военно гробище. Първоначално предвидената сума е 1000 лв., въпреки, че впоследствие тя е редуцирана до 850 лв. По неизвестни причини обаче, така и не се стига до реализирането на тази цел. Следващата общинска управа начело с кмета Ташо Иванов на свое заседание от 9 октомври 1900 г. отново докладва, че са заложени 1000 лв. за същото намерение. Само че този път, очевидно съзнавайки палиативността на подобно решение, градските първенци решават да потърсят друго, по-ефективно и трайно решение относно руското военно гробище. Със свой доклад до висшестоящите органи – Варненското окръжно управление и Министерството на външните работи, 

добричките общинари предлагат костите на руските войници да бъдат пренесени в една обща гробница 

на терена на българското градско гробище, което тогава се е намирало в района на днешния квартал „Добротица” и паметника на хан Аспарух. Мотивът е, че за разлика от руското военно гробище, българското гражданско гробище разполага с пазач. Със свое предписание от 23 август 1900 г. Министерството на външните работи одобрява начинанието на добричани. Междувпрочем е получено и съгласието на руския император Николай Втори. Единственото условие, поставено от монарха е вицеконсулът на Русия във Варна да определи точното място и деня за пренасянето на тленните останки на руските войници. При едно свое посещение в Добрич през есента на 1900 г., придружаван от варненския окръжен управител Фурнаджиев, руският вицеконсул Черковски определя точното място за изграждане на костницата, както и деня за освещаването й - 15 (27) януари 1901 г. Датата не е избрана случайно, тъй като това е денят на освобождението на Добрич от османско владичество през 1878 г. Оттук нататък добричките общински служители развиват трескава дейност за осъществяването на своето благородно начинание. На 17 октомври 1900 г. е проведен търг с явно наддаване между майстори каменоделци за изграждането на костницата, като преди това градският инженер определя нейните строителни параметри. Тя трябва да бъде построена от дялани камъни; да има основи вкопани в земята поне на 1.50 м дълбочина; от вътрешната й страна да бъдат обособени 6 реда дъбови полици, върху които да бъдат положени костите на загиналите; а нейното изграждане трябва да стане за не повече от 40 дни. Търгът е спечелен от каменоделеца Колю Кънев, който срещу 500 лв общински средства се заема с направата на гробницата. В същото време общинското управление взема мерки да придаде изключителна тържественост на предстоящото пренасяне на тленните останки на руските войни. Намерението е да бъде организирано общоградско поклонение и траурно шествие, което да премине по улиците на града, като костите бъдат положени в четири саркофага по време на процесията. Кметът на града Ташо Иванов, опасявайки се, че наличните средства за тържествения ритуал са крайно недостатъчни, свиква на 3 януари 1901 г. извънредна сесия на общинския съвет, на която настоява за допълнителни средства. Понеже „това тържество се проектира да бъде едно от най-бляскавите”, заявява кметът, за деня на освобождението на Добрич „не трябва да се скъпи парата!”.  На 15 януари 1901 г., по случай 23-та годишнина от освобождението си, Добрич става свидетел на една трогателна и величествена гледка. Целият град е опасан от национални трикольори и руски знамена, превързани с черен креп. В присъствието на почти цялото гражданство, както и на много гости и жители от съседните села, под акомпанимента на флотската музика, тленните останки на 124-те руски войни са изпратени от църквата „Св. Георги” до новопостроената гробница. След отслужената панахида от Варненско-Преславския митрополит Симеон, шествието се завръща на градския площад „Шадравана”, където пък е отслужен молебен по случай освобождението на Добрич. На тържеството присъстват руският вицеконсул Черковски и варненският окръжен управител Фурнаджиев. По думите на кореспондента на в-к „Нова борба”  Добрич  „никога не е виждал толкова хора събрани на едно”. А проведената траурна процесия се определя от автора на материала, поместен в брой 12 на вестника от 25 януари 1901 г., като „наш дълг да приберем тия скъпи останки за нас и ги предадем от поколение на поколение като залог, който да ни напомня колко скъпо е откупена нашата свобода”. 
От дистанцията на времето, твърде впечатляващ с оглед на днешните политически страсти, е един коментар във въпросния вестник. Там изрично се подчертава, че по време на тържествата в Добрич „нямаше партизански страсти, а само българи”. Това означава, че цялото добричко гражданство е било обединено от идеята да се отдаде по достоен начин почит към освободителите, без да се експлоатират някакви користни тяснопартийни  цели. Подозирам, че в днешно време това не би могло да се случи. Ако можем да си представим същата ситуация днес, то непременно някои щяха да се представят като „искренни русофили” и да си припишат заслугата за пренасянето на костите на загиналите. Други пък щяха гордо да се самоопределят като „истински русофоби” и да твърдят, че загиналите руски войници са окупатори и целта им не е била освобождението на България. Смятам, че тогава, през далечната 1901 г. нашите предци са ни оставили урок, чийто послания пределно ясно могат да бъдат разчетени. Позволявам си да ги изпиша с курсив: Ние не трябва непрекъснато да се делим на „фили и фоби”, а преди всичко да бъдем единни като българи. Ако не тачим паметта на загиналите, то това би било светотатство и проява на неблагодарност към тези, които жертваха живота си за свободата на България. Следвайки именно тези завети, по време на Първата световна война добричани постъпиха по същия начин с всички загинали в боевете от Добричката епопея и в резултат на което нека да припомним, възниква Военното гробище северно от града. 
И още нещо, което несъмнено в наше време прави голямо впечатление. Трима добрички градоначалници (Димитър Ковачев – стамболовист, Димитър Попов - народняк, Ташо Иванов – либерал), независимо от своята партийно-политическа принадлежност работят едновременно за една кауза, която не става обект на унизителни политически препирни. Така преди повече от век нашите предци ни показаха нагледно, че почитането на паметта на героите не бива да бъде монопол на само една партия, която и да е тя, а да бъде дело на целокупното българско общество.
       
Текстове към снимки
1. Оцелелия надгробен паметник от някогашното руско военно гробище
2. Руската костница от 1901 г. 
3. Опълченецът Димитър Ковачев, следосвобожденски кмет на Добрич
4. Надписът върху костницата

Добруджанска Трибуна си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

реклама
реклама
реклама
Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се... Мечтата на болно дете за живот... Дни от живота, нашите дни Историческата съдба на... Навършват се 90 години от... За праотците, потомците,... Добричките възстановчици...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.